„Ракът на кожата промени живота ми. Но аз няма да се предам!“, разказва Кристина

Когато Кристина е на осемнадесет, започва често да боледува. Постоянно приема антибиотици и самата тя, както и лекарите, първоначално смятат, че имунитетът ѝ е отслабнал. Веднъж обаче, докато я преслушва, един от лекарите забелязва на гърба ѝ странен белег. Това не му харесва и затова я изпраща в хирургията, където да вземат материал от белега и да го изпратят за хистологичен анализ. После се случва нещо, което никой не очаквал, а животът на Кристина се превръща в кошмар…

Най-лошият възможен сценарий

„Значи имам рак на кожата?“, реагира Кристина уплашена до смърт от новината, че хистологията на луничката изобщо не е добра и там по думите на лекарката има находка. Освен това находката е най-лошата от всички възможни – злокачествен меланом, кожен тумор.

В този миг целият свят на Кристина се променя. По бузите ѝ започват да се стичат сълзи, тя не може да повярва, че нещо подобно ѝ се случва и защо именно на нея. „По природа съм с матова кожа, винаги съм хващала хубав тен, затова никога не съм смятала, че трябва да използвам слънцезащитни кремове. Защото никога не съм се замисляла, че точно аз може да имам рак на кожата.

Спомням си, че веднъж на басейна през лятото гърбът ми изгоря наистина лошо. Даже ми се появиха и мехури там. А горе, точно между плешките, имах луничка, която изведнъж промени формата си…“ спомня си Кристина.

Страшилището с име рак

Когато в кабинета Кристина чува за първи път думата „рак“, свързана с името ѝ, ѝ прилошава. „В този момент човек мисли за най-лошото, никой не е подготвен за това,“ добавя тя. Още на следващия ден тя трябва да отиде с майка си в специализирана онкологична клиника.

С мама не можехме да намерим правилния кабинет, беше ужасен лабиринт. Затова се озовахме погрешка на други етажи в сградата, където видях много хора , чакащи за химиотерапия с голи глави или с шалове на главите. В този момент се почувствах още по-зле, отколкото дотогава…“

Когато Кристина най-накрая намира правилния кабинет, там я очаква цяла комисия от лекари. „Всичките петима лекари ме прегледаха, разглеждаха документите ми и използваха изрази, от които не разбирах нищо. Единственото, което тогава се загнезди в главата ми, беше думата „злокачествен“. Имах злокачествен меланом и след месец ме очакваше операция.“

Първата операция и други неприятни изненади

Идва денят с главно Д, в който Кристина трябва да се подложи на хирургическа операция. Преди нея обаче я очаква компютърна томография – изследване което трябва да разкрие дали на други места в тялото ѝ няма злокачествени находки. „Тогава установиха, че имам и други тумори в тялото си – в потните жлези и под двете мишници. Затова при операцията лекарите отново срязаха гърба ми, за да не остане там нищо злокачествено, като същевременно махнаха част от потните жлези от двете страни, където се бяха появили тумори.“ 

Операцията минава успешно след нея Кристина е измъчвана само от раната на гърба, която зараства много трудно. При контролния преглед обаче онкологът ѝ я успокоява, че към дадения момент е „чиста“ и вече ще я очакват само превантивни прегледи веднъж на три месеца. 

След три години спокойствие идва следващият удар

Три години Кристина живее със спокойствието, че всичко е наред. Разбира се, в качеството си на рисков пациент трябва постоянно да ходи на превантивни изследвания (кръв, ултразвук и от време на време компютърна томография), но иначе води нормален живот, за който е благодарна на съдбата. Намира си нова работа и нов приятел, с когото дори планират сватба и бебе.

„Спомням си как тогава лекарят весело ми каза: ‚Знаете ли какво? Две седмици след сватбата ще направим компютърна томография и ако всичко е наред, вече ще ви оставя на спокойствие?‘ Страшно много исках да имам дете, затова с радост се съгласих и зачаках с нетърпение.“

Четиринадесет дни след сватбата идва денят на планираната компютърна томография и след още два дни Кристина отива за резултатите. Когато влиза в кабинета, лекарят я пита как се чувства. Тя отговаря, че е добре. Странно ѝ е защо още не ѝ съобщава какъв е резултатът... Лекарят я моли да седне. После Кристина научава от него, че отново има находка в тялото си…

Този път в белия дроб. Обсъждат ситуацията с лекаря и стигат до заключението, че ще бъде най-добре, ако възможно най-бързо изкарат тумора от тялото ѝ, за да може Кристина отново да помисли за мечтаното от нея бебе.

След втората операция Кристина губи част от белия и дроб

Този път Кристина прекарва шест часа на операционната маса. В болницата пък остава да лежи седмица. Болките са нечовешки, защото по време на операцията се налага лекарите да разтворят ребрата ѝ, за да извадят от тялото парче от белия дроб. След операцията Кристина трябва да премине през едногодишно имунолечение и след него отново компютърна томография. 

Кристина вярва, че вече всичко ще бъде наред и със съпруга ѝ ще могат да помислят за бебе. Само че лекарят няма добри новини за Кристина. Присъдата е безкомпромисна – метастази в двата дяла на белия дроб. „Сърцето ми се сви, отново започнах да плача безутешно. Не можех да направя абсолютно нищо,“ спомня си Кристина, пред която е ново лечение, този път биологично. „Когато излязох от кабинета, звъннах на мъжа си, за да му кажа от къде да ме вземе. После в колата се сринах напълно.“

Още същия следобед Кристина и съпругът ѝ отиват при лекаря, за да им разясни следващата процедура. „Имах метастази по целите бели дробове и биологичното лечение беше най-доброто, което може да се направи. Лекарят изчислява шанса за успех на 85%. На практика това означава да приема ежедневно 12 различни огромни по размер таблетки,“ описва Кристина.

Страничните ефекти от биологичното лечение? Почти непоносими

Да приема лекарствата далеч не е най-трудното. Защото след три дни се появяват страничните ефекти – световъртеж, замъглено зрение. Затова през по-голямата част от деня Кристина спи. С течение на времето нещата се влошават. Зачестяват ежедневните чревни и стомашни проблеми. „Представете си, че всеки ден имате чревен грип. Точно така се чувствах тогава…“ 

Освен това биологичното лечение засяга и очите на Кристина. В едното ѝ око се образува течност и тя започва да вижда размазано. Заради проблемите със зрението и многото други странични ефекти е принудена да спре или поне временно да приема по-малко количество лекарства. За щастие, според последните резултати от компютърната томография изглежда, че лечението продължава да действа. Туморът в белия дроб на Кристина постепенно намалява и по думите на лекаря ѝ не е толкова активен. 

Как живее Кристина днес и как болестта е променила живота ѝ

В момента състоянието на Кристина е стабилизирано и тя се чувства добре, доколкото това е възможно. Тя е невероятно силна и борбена жена, която разпространява информация за рака на кожата в профила си в Инстаграм @melanom_a_ja и е член на сдружение, чиято цел е по всякакъв начин да помага на всички пациенти с онкологични заболявания. 

Днешният ѝ поглед към слънцето и финалното ѝ послание 

Как Кристина се отнася към кожата си днес? „Определено не се излагам на слънце. Целогодишно се мажа с крем със SPF 50+. На лятната си почивка винаги имам плажна палатка с UV защита и влизам във водата с рокля. Бих искала също да добавя, че солариумът съвсем не е синоним на здравословен тен, както някога чувам или чета за него. Точно обратното – може да има последствия за здравето на кожата и увеличава вероятността от рак на кожата. Моля ви, замислете се над това и се отнасяйте с любов към кожата си и към цялото си тяло. Здравето е наистина най-ценното, което имаме,“ добавя тя.